Свят пълен с лошотия! Да това е моята констатация за скромните двадесет и седем години.Колкото и да бъдеш предпазван като дете от лошите хора,те ВСЕ ТЕ НАМИРАТ, не можеш да избягаш от тях.Омръзна ми от лошотията,от злобата,от подигравките на хората.Защо не можем да бъдем по-добри?Защо вместо да направим добро,ние предпочитаме да се подиграем с някой.Мен са ме учили ако не можеш да помогнеш то тогава да не вредиш.Знам разликата е в това,че другите не са възпитани по този начин.Не искам да живея в толкова грозен свят,да живея сред злоба,лицемерие и фалш.Дори се замислям върху това дали въопще  един ден да имам дете.Аз ще го предпазя до едно време ами после?Колкото и да му обяснявам,че не трябва да бъде лош и че не трябва да се подиграва на другите.Той ще излезе от вас и ще попадне в друга среда,където други родители няма да са възпитали така своите деца и кажете ми тогава какво правим?Писна ми да съм огорчена от всичко,което ме заобикаля.Знам,че не мога да променя нито времето нито хората,може би трябва да променя себе си и само себе си.Ако стана злобен и лош човек по-добре ли ще живея?Аз имам чувството,че те живеят добре,те се хранят от болката на хората,те са щастливи от нещастието на хората.Имам зверската непоносимост към лошотията на хората имам огромна непоносимост към простотията и глупостта,може да не съм само аз така.Изпитвам болка,изпитвам огромна топка в гърдите,когато трябва да общувам с такива хора.За мое огромно съжаление ми се налага от известно време да общувам с такива хора и се  хващам,че не ми понася психически.Не мога просто да се абстрахирам от това наистина,а и не мога да изчезна.На моменти се замислям,че съм от младите хора,които са смачкани от живота,повярвайте ми не искам да бъде така,но така се чувствам.Все едно нося раница пълна с камъни и тя се е сраснала толкова много за гърби ми,че не мога да я сваля.Искам много,наистина искам всичко да свърши и да приключи.

вярвай че ти говоря като човек преживял всичките ти споделени чувства и гледащ ги вече от страни...
Хората които ни вменяват депресия просто очакват да им я подражаваме за да е „храносмилателна“ за тях, и да ни консумират...
А голямата тайна, която искат да скрият и неуморно провокират е че копнеем да бъдем позитивни и усмихнати, и това е най голямото ни изпитание и Щит срещу негативизма около нас. Това Ги убива и прави безпомощни.
И тогава Господ си раздава на всеки каквото си е сам пожелал.... :-)))

Много тъжни са споделените ти мисли, те не са само твои, а на хиляди млади хора. За съжаление, аз не мога да ти помогна, мога само да изкажа мислите си, защо ти и хиляди като теб сте в това положение.
Родителите ти са те възпитавали, както и те са били възпитавани, но животът в страната се промени. Днес ние живеем в "либерален" свят. Дори само кавичките изчерпват цялото му съдържание, защото либерален, означава свободен, но между отговорната свобода и свободията, има огромна разлика. Разлика преобърнала понятието либерализъм с главата надолу. В този свят, екстремизмът е господар във всичките си форми, било на глупостта, на лудостта, на алчността, разврата... Екстремният дебилизъм, алчност и лудост, претендират с всички средства присъщи на екстремизма, своите права. Всеки идиот се ползва от свободното си право на уникалност и държи то да бъде признато за ценност. "Общите ни ценности" са лозунг лишен отдавна от съдържание, всеки индивид разбира тези ценности по своемо, има свободното право на това, но същевременно, всячески се опитва да наложи своята извратеност върху останалите, защото нали "ценността" му е "обща".
В тази ситуация, единственото спасение е, да възпиташ в себе си непукизъм. Няма нужда да ставаш злобна, или да крещиш идиотските представи на някого за света и морала, за да те приеме като свой, просто трябва да гледаш на това малко по-отвисоко, цинично дори. Но е много важно да намериш поне няколко човек с подобни на теб разбирания, които да поддържат увереността ти, че не си луда. А останалите можеш спокойно да подиграваш - такъв е днес света.

Най-голямото заблуждение, което ни прави вменено страдащи...
Света е такъв какъвто го виждаме, подражавайки се на красотата и любовта си!!!!!!!
Подарявам ти този мой стих, като послание за разбиране :-)))

Свободата има своиството да се разширява докато се пръсне, а редът има свойството да се размива докато изчезне. Така крайната свободия се пръсва и ражда диктатура, а омекналата и изтекла диктатура освобождава място за свободия. Само нормалността може да спре този кръговрат.
Нормалността обаче не е борбана и не е присъща, нито на жадния за безкрайна свобода, нито на жадния за безкрайна власт, затова и най-трудното нещо е нормалността да управлява.

Не знам, дали има някъде хора, които да са- простичко казано- добри. Просто се абстрахираш, и се обграждаш със себеподобни, мисля че, това е тайната.
Обръщаш внимание на, това което ти доставя наслада, болката не можеш да се правиш, че я няма, но можеш да я омаловажиш. :))