Кога си позволявате да изхвърлите ненужния,неща от живота ви?Ненужните хора от живота ви?Излишните приятели?Лошите емоции,лошите съветници,лошите спомени,лошите избори.Даже не трябва да се наричат лоши,а може би грешните.Да изхвърлиш всичко,което те задушава.За загърбиш миналото и всичко,което то крие.Една сутрин да се събудиш да погледнеш през прозореца и в една от студените есенни сутрини да разбереш,че може би нещо трябва да се промени.Ти или всичко,което те заобикаля.Решението,което ти можеш вземеш е да направиш първата крачка,към нещо различно за да можеш като си поемеш въздух,всичко за тебе да бъде различно.Аз знам,че промяната в хората идва неусетно без те самите да я искат,но все пак ти ако искаш да промениш нещо трябва и да направиш нещо.Искаш забравиш в един момент,искаш да заличиш всичко назад все едно никога не се е случвало.Знаеш,че не можеш,но все пак го искаш.Всичко ние знаем,че миналото няма как да се промени то е част от нас,но може би в един момент просто го приемаш такова каквото е то.Новите неща,новите изживявания,всичко ново предстои то си чака в пространството.Разочарованието никога не е било добър спътник,никога няма и да бъде,нещата,които са се случили са били следствие на нещо друго.Начина по,които хората  те карат да се чувстваш е твой избор не е техен.Ако ти се чувстваш използвана,захвърлена,обидена,забравена или каквото и още да бъде това е защото ти си го позволила.Всеки човек има своето самоуважение,лошо е когато забрави,че го има.Другото,което не съм съгласна,не може винаги да има прошка.Някой друг ще каже,че омразата или негативните чувства ни съсипват вътрешно понякога съм съгласна,но и прекалената ти доброта понякога се равнява на глупост.Хората са започнали да злоупотребяват с човешката доброта.Понякога просто трябва да кажеш СТОП ИЛИ СПРИ.Всичко е до теб и до това как ти се чувстваш Пп: Една обикновена събота