Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда

Не си отивай…
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.

  Забравяш ли ме вече?
 Беше толкова спокоен „не те обичам“, все едно не го казваше на мен. Не знаех дали светътсе руши, дали се руша аз,или просто бавно умирах. „Не те обичам“ беше първото чувство, което изрази...

 Винаги съм търсила доброто в хора,винаги съм ги оправдавала за думите, за делата,които вършат.Абсолютно винаги ги оправдавах за това как се държат.Не мога да те оправдавам повече,не мога да отричам това,което си всъщност.Някъде да търся...

В ден като този,които патриотизма е навсякъде при мен нещата не стоят точно така.
Мислите ми са далеч от това,което днес вълнуват цял един народ,а защо моите мисли не са там не мога да кажа.
Тук от няколко дена ме тормози нещо по скоро...