В Благоево, затънтено в тайгата и отдалечено от цивилизацията, аз бях не само лекуващият лекар, но често и изповедник. Млади мъже и жени идваха при мен да си излеят душата. Споделяха доверително много интимни тайни, проблеми и ми искаха съвет как да се справят. Известно е, че поради лекарската тайна всичко си остава между нас. Имах вече достатъчно житейски и медицински опит и се стараех да помогна - с каквото мога.
Помня един много забележителен случай. Дойде при мен около четиредесет годишен мъж, горски работник. Беше брадясал с изпито, измъчено лице и подути зачервени очи. Разплака се и задавен от сълзи, без да говори ми подаде да прочета едно писмо.
Това беше писмо от младата му съпруга, която беше в България заедно с двете им деца. По писмото личеха сълзи. Тя пишеше на съпруга си, че случайно му е изневерила и забременяла. Той отсъствал от дома си повече от една година, тя не можала да издържи и имала кратка връзка, която окончателно е приключила, защото не е влюбена в този човек. Пишеше, че обича съпруга си и иска да запази семейството си, за да не страдат децата. Питаше дали съпругът й ще прости, тъй като не е могла да издържи една година без мъж. Също искаше той да реши какво да прави с детето – ще го признае ли, или като го роди да го даде в дом “Майка и дете” за отглеждане.
Беше едър, мощен мъж, а хлипаше като дете. През сълзи ме попита какво да прави? Жена му късно разбрала за бременността си, тя беше напреднала ( в пети - шести месец) и вече не можеше да абортира.
Попитах човека все още ли обича жена си и може ли да й прости. Той каза, че много и истински я обича, иска да си запази семейството и е готов да й прости. Но не знае какво да прави с детето.
Посъветвах го така:”Оттук нещата не могат да се решат. Вземи си отпуск и се прибери вкъщи. Виж как ще се разберете с жена си и дали тя още те обича. За детето ще решиш на място. Но то няма никаква вина, за да расте като бездомно сираче. Все пак е дете на жена ти и тя ще страда винаги, ако го даде на чужди хора. Случайният баща, както разбирам от писмото, изобщо не знае и няма да разбере за детето. Ако имаш достатъчно смелост и истинска обич към жена ти, прости й и запази детето – нека си расте с вашите две деца”.
Мъжът послуша съвета ми и замина за България в отпуск.
След известно време пристигна един радостен и щастлив човек, елегантно облечен, избръснат и тържествен, натоварен с всякакви напитки и деликатеси от България. Благодари ми и почерпи всички в здравната служба по случай ражданто на сина си.
Когато останахме насаме ми каза:
„Докторе, нямам думи да ти благодаря. Дълго обмислях твоят съвет и разбрах, че си права – истинската любов прощава! С жена ми се обичаме много. Тя е млада, дълго време е била без мъж и не е издържала. Какво е виновна, че мъжът й трябва да отиде на гурбет толкова далече, да спечели пари та да купи дом за семейството? Записах детето на мое име. Вече си имаме три деца и ще ги отгледаме живот и здраве. Малкото момченце е хубаво, здраво и аз много го обикнах!
Благородството на този отруден и силен мъж с широка, светла душа ме трогна и остави ярък спомен в мен. Той притежаваше редките добродетели на извисения духом човек – да прощава и обича безрезервно.
