Нямаш право да се отказваш,нямаш право да се върнеш.Родена под щастлива ""звезда""а къде е щастието?Толкова много търсене,а го няма.Пътят е толкова далеч а ти трябва да го извървиш за да стигнеш.Душа толкова огромна и нежна не може да бъде смачкана.Големия страх да се впуснеш в неизвестното,пропуснатия момент,пропуснатата възможност.Отлетелите месеци,години като се обърнеш какво виждаш??? аз никъде а около мен празно поле,което няма край.Обръза,който виждаш в огледалото всяка сутрин не те удовлетворява...Искам усмивката,искам замечтания поглед,искам,искам,искам толковааа искам...Защо се чуствам празна,куха отвърте изгубих себе си...Годините минават а нищо не се случва,нищо не се променя.Всичко е така както го оставих.Какъв е този ореол на щастието,което толкова пъти ми беше казано.Не мога да намеря себе си,не мога да намеря щастието или това което ме прави щастлива.Голяма лудост е всичко.Дори вече тишината не ме успокоява.Твърде дълго бях сама или самотна как е по добре да бъде казано???Самотата ми харесваше преди сега ме убива толкова бавно,че дори не го забелязвам.Аз не искам да се привързвам към нея искам емоция,която да ме изпепели.Любов толкова жадувана и желана и че сигурно бяга от мене това чуство имам.....